Тя е най-успешната треньорка по художествена гимнастика в света през 80-те и 90-те

Тя е най-успешната треньорка по художествена гимнастика в света през 80-те и 90-те години, с нейното име са неразривно свързани най-големите триумфи на българската художествена гимнастика и на българските " златни девойки “, както и развиването на международната художествена гимнастика през последните 25 години на ХХ век. Като хореограф основава стотици съчетания за своите гимнастички, както и спектакли на ръководената от нея танцова натрупа. Тя е Нешка Робева и е основен воин в “Нашият ден “ по БНР.

“Никак не ми харесва определението " легенда ". Обичам легендите, но не такива като мен. Добре съм, не мога да се оплача. Изкарах се в пенсия и се затрупах с работа. На мен годината на пандемия ми се отрази добре, отрезвяващо, тъй като наложително заминахме на село – внучката, племенниците... Но едвам когато наложително останах там по-дълго време съумях да усетя какъв брой доста съм изгубила. Аз съм човек, който обича селото, обича природата, обича ръчната работа, животните.

И по-късно взех решение да остана там – година и няколко месеца към този момент. Едно е да престоиш ден-два на вилата, друго е да живееш там. И когато към този момент напълно както желая аз се устроя там, ще мога да поканвам и дечурлигата, някогашните ми танцьори, състезателки. Сега съм с животинките.

Не знам по какъв начин са устроени хората, само че аз съм изключително чудноват човек. Тръгвам за нещо и всичко остаряло изчезва. Един път направих грешката да се върна обратно. Това беше дълбока неточност, ужасна неточност, макар че Ванга ми предсказа – “Нешка дотук ще бъдеш треньор “. Аз се повлиях от това, че има намерение, само че имаш и свободен избор. На мен не ми се даде тази опция, беше провал. И това още повече направи по този начин, че да се отделя, да отида, да изляза. Казах си – “стига “, виждам, всички знаци демонстрират, че би трябвало да се махна и се веселя, че се махнах. И към този момент всичко изчезна за мен.

Сега остават розите, дъждовете... Доматите, краставиците, земята... "

Посланието в годината на пандемия

" Имам доста малко контакти, не мога да направя генерални изводи, само че идвайки в София и това, което чувствам, което понякога виждам и по малкия екран. Всичко приказва за една полуда. Особено при децата е доста ужасно – това затваряне, депресии, изнервеност...

Не зная кое е по-страшното – дали да те пипне този ковид и да си отидеш, тъй като някои ще си отидат, други ще останат, или да изпаднеш в една меланхолия и да я влачиш със себе си. Депресираните хора са непрестанно недоволни, те са изплашени, ужасени, мислят за бъдещето. Не, не мисли за бъдещето в толкоз далечно време, а мисли за всеки ден и всяка минута. Това някак ме шокира. "

Мисълта за другия

" Не може изначалното образование да е надълбоко егоистично. Когато бях дете, майка ми не ми позволяваше да изнеса филията с олио, сол и пипер, в случай че няма да я разделя с децата. Имахме доста малко, само че на мен ми се внушаваше това – щом го имаш, би трябвало да го споделиш.

Вече в много зрелост започнах да слушам по какъв начин се възпитават децата. Не – Бог изначално ни е основал да има твоето и моето, само че никой не приказва за Авел и Каин. Някак незадълбочено вървим. При това образование – какво можем да чакаме към този момент от едно такова пораснало дете?! Да показа едната риза с другия?! То има 101 ризи и няма да даде и един ръкав.

Ужасно консуматорско мислене. Удивлявам се от нежеланието на хората да работят. И от незнанието, че очаквайки единствено да получаваш, започваш последователно да загиваш. Губиш силата, смисъла на живота.

На 75 години съм и в този момент виждам – две дръвчета са ми починали. Есента би трябвало да сложа на тяхно място нови и съм изрично решена, че ще отгледам кайсия на това място.

" Има доста недоизказани неща. Има доста неща, за които човек би трябвало добре да премисли, преди да ги показа. Защото се отдалечаваме във времето. Всичко това губи смисъл. Има смисъл да споделиш, в случай че се надяваш към момента, че това може да повлияе позитивно на някого. Но това, което аз виждам – една надменност, една непримиримост, самомнителност. Който докопа власт или властчица даже, по този начин се вкопчва в нея, той е незаместим, той е несменяемият.

Казвам си по този начин – в случай че Бог ми е дал време да пребивавам, единствено ще следя това, което знам. Защото, когато човек се самозабрави, когато реши – аз и над мен никой – стартират най-неочаквано от време на време уроците, които не е научил и би трябвало да научи. Нямам предпочитание да споделям сега, тъй като има необясними и грозни неща. И какво от това, че ще ги споделя с необятната аудитория?!

Леля Ванга споделяше, само че освен тя, а и задоволително мъдреци го споделят – “Искате истината – можеш ли да понесеш страданието “.

Много пъти се пробвах да кажа истината. Аз я споделях, постоянно получавах шамарите и продължавах.

Сега чувам за Тотализатора, когато влязох в Управителния съвет на този Тотализатор и видях защо става въпрос, поведох една борба и до Народното събрание, и до вицепремиерите, и до самия министър председател тогава. И до обществеността, и конференции имаше...

Знаете ли какво стана? Всичките федерации – 52 май бяха или 54, ги купиха с по 50 хиляди лв., те направиха една подписка – кой е дал правото на Нешка Робева да приказва от наше име. Аз не съм говорила от тяхно име. Говорех за това какво става с Българския тотализатор и по какъв начин българският спорт губи единствената си сигурна финансова поддръжка. "

Предстоящи планове

“Отбелязвахме 20-годишнината на шоуто. Тази година на 12 декември в Зала 1 на НДК. Планирали сме го да създадем едно последно шоу. Да кажем на хората – “Сбогом “. Това не значи, че няма да се чуваме, може и да се виждаме.

С нов театър, в който ще вземат участие и старите танцьори и гимнастика и мои приятели-изпълнители – по този начин съм го замислила и това желая да направя. Една ретроспекция. Това е, което сме правили през годините. Новото, което е включването на децата, е постоянно нещо доста свежо, доста мощно и доста въздействащо. Фактически, всичко, което съм правила дотук, е било обвързвано с децата с тяхното израстване, мисля, че това ще бъде. "